АРИСТОКРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРИСТОКРА̀Т м. 1. В монархическо общество — привилегировано лице, което принадлежи към най-висшето съсловие от благородници, към аристокрацията. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове. А. Каралийчев, ПГ, 187. Единият .. беше долу, при пъстрата навалица, другият — горе, до шадравана, където се събираха обикновено най-богатите бейове, аристократите на Стамбул, Скутари и Нишанташ. Д. Калфов, Избр. разк., 85. В един от дворовете на Северна Гърция произлязла вражда между демократите и аристократите. Г. Йошев, КВИ, 72.

2. Разг. Човек, който поради своето много добро имотно състояние и високо обществено положение се отличава от другите от своята класа, социална група и ги превъзхожда.

3. Прен. Изтънчен, изискан в отношенията си към другите човек, който се отличава с висока култура и образованост. Той е аристократ по дух.

— От гр. Bριστοκράτης през рус. аристократ, фр. aristocrate или нем. Aristokrat.