АРКАДА̀Ш

АРКАДА̀Ш м. Остар. и диал. 1. Другар, побратим. — Та там тия дни минаха такива хайдути. . Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха. Ст. Дичев, ЗС, 481. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши.. М. Марчевски, П, 32. — Ех, думаше той на аркадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами. Ил. Блъсков, ПБ I, 15.

2. Свойско обръщение към мъж. — Бе Матаке, бе аркадаш, ти ли си? Й. Йовков, ВАХ, 33. "Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?" Ем. Манов, ДСР, 42. — Работа ли търсите, аркадаши? — В. Геновска, СГ, 58.

— Тур. arkadaş.

Списък на думите по буква