АРМЕНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРМЀНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прил. от арменец и от Армения. Младият, но известен вече арменски поет Геворк Емин рецитира стихове, напоени с прекрасен лиризъм. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Първо, той тръгна по главната улица,.. После сви в една малка уличка, където се намираха малките дюкянчета на арменските и гръцки сарафи. П. Незнакомов, МА, 94. Арменска история. Арменски народ. Арменско малцинство. Арменски град. Арменски език. Арменска писменост. Арменска азбука. Арменска литература. Арменски обичаи. Арменска носия.

2. Като същ. арменски м. Арменски език.

◊ Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, макар Величков вече да не пуши. .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. СбЦГМГ, 276. Арменски поп. Разг. Човек, на когото постоянно се оплакват, но без полза, тъй като не е в състояние да помогне. Всеки гледа да ти прехвърли на тебе — да се отърве, разбираш. Станах нещо като арменски поп. .. А кво ме грее? Досега никой не ме е попитал как съм аз, от какво имам нужда. Н. Стефанова, ПД, 52. Арменска уста. Разг. Човек, който се хвали и преувеличава много, обикн. неща, които са свързани лично с него; самохвалко.

— Друга (диал.) форма: е р м ѐ н с к и.