АРНИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРНЍСВАМ, ‑аш, несв.;арнѝсам, ‑аш и арнѝша, ‑еш, мин. св. арнѝсах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. Кой как излезе от черквата.., трябва да се спре пред чорбаджията.. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква. Ил. Блъсков, СК, 10. Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска. Лил., 1884, кн.7, 6. Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. — За мене ли идеш, майстор Добре? — Кажи че за тебе. Да поприказваме рекох. Арнисах по вечеря, та като минавах. .. Р. Стоянов, М, 45.

2. Спирам, прекъсвам действието си. А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава .. Приказките са захващат. Гайдата не арнисва. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Кръвта се не спира, притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта сѐ тече и не арнисва. ВЦ, 1888, кн.20, 21.

3. Прех. Напускам, оставям, изоставям някого или нещо. И тогай се разбра насекъде, оти знай овчарот нещо, оти той не одеше веке овчар, и арниса овците. Нар. прик., СбНУ ХV, 127. "Еее, чекай коню до зелена трева. Толкоа пари сега и запусти, да дореда ке си и спечелиш!" му рекол татко му и го арнисал. Нар. прик., СбНУ ХIV, 125. арнисвам се, арнисам се, арниша се страд. от арнисвам в 3 знач.

АРНЍСВАМ СЕ несв.;арнѝсам се и арнѝша се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Изчезвам, преставам да съществувам. От той саат беше се арнисал той лош адет да се губат [погубват] старите луге. Нар. прик., СбНУ ХV, 11.

2. Отказвам се. Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 95.

— От гр. Bρνο?μαι ’преставам, спирам’.