АРОГАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРОГА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който проявява безочливост, дързост, който се държи безочливо, дръзко, грубо; безочлив, дързък, нахален и груб. Непобедимото му [на княза] желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, .. , го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток. С. Радев, ССБ I, 349. Тя признаваше, че нямаше пари, но ставаше арогантна, горда, не‑

уязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.

2. Който изразява безочливост, дързост, нахалство. — Вече съм информиран за обстановката. — Аз също съм информиран за вас — забелязва многозначително посланикът, засегнат от арогантния ми тон. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 42. Хирургът го плесна силно отзад, за да му възстанови рефлекса за дишане. Неси навярно намери тая постъпка най-малко за невъзпитана, защото се обърна и го погледна учудено с ясните си очи. Лицето, което видя, макар и обърнато, му се стори несимпатично и арогантно. Той се опита да му отвърне с някаква ругатня, но за негово собствено учудване от устата му излетя нещо, което можеше да мине и за крясък на павиан. П. Вежинов, БГ, 107. Той [чужденецът] беше мълчалив, но любезен с мъжете. Ала към жените, .. , имаше някакво почти арогантно отношение. К. Константинов, ППГ, 312. Арогантно държание. Арогантни думи. Арогантно писмо. Арогантен поглед.

— От лат. arrogans, -ntis през фр. arrogant.