АРОГАНТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРОГА̀НТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на арогантен. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи. Ал. Константинов, БГ, 126.

2. Арогантна, безочлива проява, постъпка. Неговите арогантности я дразнеха и оскърбяваха.