АРТЕРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРТЀРИЯ ж. 1. Анат. Кръвоносен съд, който носи обогатена с кислород кръв от сърцето до другите органи и до крайниците на тялото. Чернодробна артерия. Чревна артерия. Бъбречна артерия. Очна артерия. Лакътна артерия.

2. Прен. Голям сухоземен или воден път или градска улица с важно стопанско значение и роля за транспорта, връзките на селище, държава или квартал с други. През средните векове Етрополският проход е бил единствената събощителна артерия между земите на Северозападна България и на юг от Балкана. Й. Радичков и др., ГСП, 83. По главните артерии весело звъняха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Via Appia е една от ония велики артерии, които са съединявали Рим с разните краища на държавата. К. Величков, ПССъч. III, 52. Часове наред по реката [Дунав] не се среща никакъв признак на живот, часове наред корабът не пресреща друг кораб. Голямата водна артерия е мъртва. П. Спасов, ХлХ, 301.

◊ Коронарни артерии. Анат. Артерии, които хранят сърдечния мускул. Сънна артерия. Анат. Артерия, която носи кръв от сърцето в главата.

— Гр. Bρτηρία.