АРТИКУЛАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРТИКУЛАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Фон. Който е свързан с артикулация; учленителен. Артикулационни изменения на звуковете.

◊ Артикулационен апарат. Езикозн. Съвкупност от говорните органи на човека, които учленяват звуковете. Артикулационна база. Езикозн. Система от положенията и движенията на говорните органи, характерна за тези, които говорят даден език.