АРФА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀РФА ж. Музикален инструмент във форма на удължена триъгълна рамка, снабдена с резонатор и 47 отвесно опънати струни, на които се свири чрез дърпане на стру‑

ните с пръсти. Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие Д. Талев, С II, 265. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.

◊ Еолова арфа. Муз. Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол).

— От нем. Harfe.