АРХЕТИП —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХЕТЍП м. 1. Филос. Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. Бих пожелала на всички деца да имат такъв сладкодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въобръжение, а може би и по-дълбоко,.. при древните символи и "архитипове", както сега се казва за по-научна убедителност. Бл. Димитрова, ОтО, 14.

2. Филос. В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. "колективно безсъзнателно", които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения.

3. Литер. Най-старият текст на значим писмен паметник, от който произхождат останалите известни негови текстове (преписи).

4. Езикозн. Изходна езикова форма, реконструирана въз основа на по-късни видоизменени прояви закономерности на звуковите изменения в родствени езици. Езиковата форма на издавания текст — архетип представлява правописна.. реконструкция според нормите на най-старите паметници от съответната епоха. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 93.

— От гр. Bρχή 'начало' + τύπος 'образ'.