АРХИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХЍВЕН¹, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който спада към архив (в 1 знач.) и е негова съставна част. Но нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията. М. Арнаудов, БКД, 167. Архивни материали. Архивни документи. Архивни ръкописи. Архивен фонд.

2. Който е свързан с архивистика. Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на по-далечни и по-близки исторически събития. РД, 1960, бр. 181, 2.

◊ Архивно дело. Архивистика; архивознание.

АРХЍВЕН² -вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи. ОФ, 1950, бр. 1847, 2. Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици. 168 часа, 1991, бр. 19, 5. Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.