АРХИЕПИСКОПИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИЕПИСКОПЍЯ ж. Църк. 1. Църковна област, състояща се от няколко епископства, управлявана от архиепископ; архиепископство. В тези земи пред 1203 г., при Йоана I, българската Патриаршия (която тогава се наричаше йоще архиепископия) имаше тези епископии. Р. Каролев, УБЧИ, 51.

2. Сграда, която е седалище на архиепископ; архиепископство.

— От гр. Bρχιεπισκοπία.