АРХИЕРЀЙ

АРХИЕРЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. ‑ѐи, м. Църк. 1. Висше духовно лице в православната църква (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх ).

2. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН II, 46-47. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора се отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, .. и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109.

— От гр. Bρχιερεύς.

Списък на думите по буква