АРХИТЕКТОНИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИТЕКТО̀НИКА, мн. няма, ж. 1. Архит. Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.

2. Разш. Изк. Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение. НК, 1958, бр.3, 3. Неговата реч [на Талев] е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за "Железният светилник", .. , където архитектониката на фразата е на места идеална. ВН, 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.

3. Геол. Тектоника.

— От гр. Bρχιτεκτονική (τέχνη) ’строително изкуство’.