АС —Речник на българския език — алтернативна версия

АС, а̀сът, са, мн. а̀сове, след числ. а̀са, м. 1. Най-силната карта за игра от всеки един от 4-те цвята с един знак в средата; асо, бирлик, туз. Хвърлям ас. Имам 4 аса.

2. Прен. Разг. Голям специалист, първенец обикн. в областта на спорта. Ето един от асовете на съветския отбор [по свободна борба] — Владимир Синявски. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Тук [на състезание] са без изключение всички асове както в алпийските дисциплини, така и бяганията и скоковете. НС, 1958, бр. 5, 1. Гостите бяха двама: .. — някакъв шеф в рибното стопанство — и един ас от първа програма на телевизията, специалист по въпросите на престъплението. Съвр., 1980, кн. 1, 3.

В бело̀та е ас, / на изпита — пас. Ив. Тренев и др., ВН, 1960, бр. 2739, 4.

3. Воен. Опитен летец-изтребител, изтъкнат в бойни действия. Познавах един бивш летец, ас от Първата световна война, бивш харамия. О, 1978, кн. 6, 25.

— Фр. as.