АСИСТЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСИСТЀНТ м. 1. Във висше учебно за‑

ведение — длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.

2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер,.., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.

3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът.. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, Х, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка,.. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене.. — Добре, бе докторе,.. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.

◊ Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.

— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.