АСКЀР

АСКЀР м. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Събир. Войска. Караулите.. помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски аскер. З. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан Мурад, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 128-129. Редовен аскер.

2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. — Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна

се дума из селото. — Хамид аскерът. Б. Несторов, СР, 129.

3. Само ед. Рядко. Войниклък; аскерлик. Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих / по аскер, по сефер. З. Стоянов, ЗБВ III, 150.

— От араб. през тур. asker.

Списък на думите по буква