АСКЕРЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия
АСКЕРЛЍК мн. няма, м. Остар., сега простонар. Военна служба; войниклък. — Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни. З. Стоянов, ЗБВ II, 84-85.
— Тур. askerlik. Друга форма: аскерлъ̀к.