АСКЕТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСКЕТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха.. Тези качества на богомилите,.., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние. Р. Каролев, УБЧ, 1119.

2. Прен. Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган. Св. Минков, ДА, 111.