АСЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

АСЛА̀Н м. Остар., сега простонар. Лъв. — В София имаше един мост с четири големи аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си. А. Каралийчев, НЗ, 212. Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера. Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — Хората от едно правят сто, от мравката аслан! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. По-добре жива мишка, а не умрял аслан. П. Р. Славейков, БП II, 58.

◊ Правя от мравката аслан. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда.

— Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: арсла̀н.