АСМАЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Лозница, асма (в 1 знач.). Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка. П. Здравков, НД, 66. Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 43.