АСПАРАГУС —Речник на българския език — алтернативна версия
АСПАРА̀ГУС м. 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус пред него се разклати. Н. Тихолов, ДКД, 191.
2. Бот. Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонение дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.
— Лат. аsparagus