АСПЀКТ

АСПЀКТ м. Книж. 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. Като цяло.. художественият живот в Западна Европа.. се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено. Хр. Ковачевски, СК, 75. Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти. Лит., ХI кл., 1964, 326. Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект. Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете.. Душата на Султана не е толкова проста. ВН, 1955, бр. 184, 4. Разглеждам въпроса в друг аспект. // Възможност, перспектива за бъдещо развитие. — Пиша сценарий.. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство. ВН, 1960, бр. 2653, 1.

2. Външен вид. В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога,.., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен! К. Константинов, ППГ, 84-85.

3. Грам. Вид на глагола. Аспектът в българския език. Проблеми на славянския глаголен аспект. .

4. Астрон. Взаимно разположение на планетите.

— От лат. aspectus.

Списък на думите по буква