А̀СЪЛ

А̀СЪЛ неизм. прил. Простонар. 1. Истински, същински. — Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т. Влайков, Съч. III, 137.

2. Като нареч. В същност, наистина, точно. Денем кметува [Клативрат], а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега цело село пищи от него!.. М. Георгиев, Избр. разк., 200. Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н. Хайтов, ДР, 19. — На̀, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99.

— От араб. през тур. asıl.

Списък на думите по буква