АТАВИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТАВЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Спец. Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди. Биол. Х кл, 170. Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди. Биол. IХ кл, 40-41.

2. Прен. Книж. Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. Напоследък трима от големите писатели.., които сътрудничат в "Приятели на изуството", са издали един манифест против каталонския език, който те считат като признак на атавизъм. Б. Шивачев, Съч. I, 118. Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше.. тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм, който противоречеше на разума и се отказваше да разбере живота. Д. Димов, ОД, 43.

— От фр. atavisme.