АТЕЍСТ

АТЕЍСТ м. Книж. Привърженик на атеизма; безбожник. И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. — Е, ти не си християнин, защото си атеист. Ем. Станев, ИС I, 513.

— От гр. Bυεός 'безбожен' през фр. athéiste. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.

Списък на думите по буква