АТЕСТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТЕСТА̀ЦИЯ ж. 1.Преценка, характеристика, обикн. писмена, за деловите качества и за поведението на дадено лице по време на служба или учение или за институция по отношение на някакви изисквания. Питал вече за мене в банката — осведомил се по телефона и от други лица. — Отвред добри атестации. Г. Райчев, Избр. съч. II, 185-186.

2. Документ, който представя писмено такава преценка. Кадровикът го посрещна като стар приятел и му връчи атестация на цяла страница. Н. Каралиева, Н, 47. — Бях летец — отговори той с усмивка. — шофирам, карам ски. Добър летец съм, ето атестацията ми. П. Бобев, К, 88.

— От лат. attestatio ’засвидетелстване’.