АТЛАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТЛА̀З м. 1. Вид копринен плат с гладко и лъскаво лице. Мелвин.. се захласваше по час-два в атлазите.., в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Ния облече широка тъмночервена вълнена рокля с два волана от тъмночервена коприна, облече и салтамарка от черен атлаз с широки ръкави, макар да беше топъл априлски ден. Д. Талев, ПК, 170. На корави широки гънки лъщеше аленият атлаз на шалварите ѝ. Й. Йовков, ПК, 18. Шемши бей беше облечен... с дълго джубе от тъмнозелено липицко сукно, с широки ръкави, подплатени отвътре, както и пешовете, с червеноморав атлаз. Ц. Гинчев, ГК, 145. ● Обр. Малки пътечки водят направо към плажа, зад който синее атлазът на Атлантика. К.Константинов, ПЗ, 152.

2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Облечена беше в атлаз.

3. Разш. Остар. Коприна. От шумата на черница атлаз не става. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 37.

— От араб. през тур. atlas.