АТЛАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АТЛА̀ЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е от атлаз (в 1 знач.). Той отметна широките ръкави на расото си — мярна се атлазена подплата, синя като крилата на скакалец. Ц. Лачева, СА, 13. Коя е тая жена, тая туркиня с късо сърмено елече и атлазени шалвари? Й. Йовков, СЛ, 51. Приготвиле беха за детето ново копринено юрганче и накитиле го беха с хубаво атлазено шапче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. ● Обр. Приседнал на връх рида от пладне още, Доко .. не забеляза кога се разтопи вечерната зара̀ над морските атлазени пазви. П. Тодоров, И II, 30. В тишината прозвуча гласът, който най-малко бях допущала, че ще чуя. Атлазен, дълбок като влажната нощ. Бл. Димитрова, ПКС, 367.