АТЛАС —Речник на българския език — алтернативна версия
АТЛА̀С1 м. 1. Събрани и подредени по определена система географски карти, издадени във вид на албум или книга (по изображението на митическия гигант Атлас в изданието на такъв сборник от 1595 г.). Понякога разгръщам атласа, разглеждам картите на Африка, на Азия, на Америка. М. Марчевски, ТС, 90. Да разгърнеш географски атлас и да усетиш под пръстите си шарените кожи на петте материка.. — ето едно незабравимо удоволствие, което човек изпитва преди отпътуването си за някоя далечна страна. Св. Минков, ДА, 5. Завърнали се вечер в къщи / след фабрики, училища и канцеларии, / те скришом стари атласи разгръщат / и тръгват мислено — към разните пристанища и гари. Е. Багряна, ЗМ, 61.
2. Разш. Събрани и системно подредени рисунки, таблици, технически чертежи и др., свързани с определена област на науката (медицина, астрономия, езикознание и др.). Ирина извади втория том от учебника си по анатомия и му го подаде заедно с един хубав немски атлас. Д. Димов, Т, 93. Зоологически атлас. Ботанически атлас. Лингвистичен атлас.
— Гр. от собств. Άτλάς
АТЛА̀С2 м. Анат. Първи шиен прешлен у висшите гръбначни животни, който се свързва непосредствено със задтилната кост на черепа и поддържа главата; атлант2. Някои от шийните прешлени се отличават с по-особен строеж. Така например първият шиен прешлен, наречен атлас,.. има пръсте‑
новидна форма. Ал. Гюровски, АЧ, 111.
— Гр. от собств. Άτλάς