АТЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТЛЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Диал. 1. Ездач, конник. Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат. П. Р. Славейков, БП II, 160. До триста турци атлии, до двеста були с кочии. Ст. Младенов, БТР I, 89.

2. Като неизм. прил. За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. atlı.