АТОЛА̀Н м. Остар. и диал. Момък, слуга, който гледа коне. Дай го, дай го цар да бъде, / тамо има атолани, / тий нему кон ке яздат. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 8.
— От тур. at oğlanı.