АТРИБУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТРИБУ̀Т м. 1. Филос. Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. Движението е атрибут на материята.

2. Книж. Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бунтовничеси атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас

— показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения "западен начин на живот" се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.

3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.

— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875.