АУ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀У и (удължено) а̀у-у междум. 1. За израз на учудване. Кокичков: Бях, когато се теглѝ на Гергьовден, 96 килограма доде... Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкласила е вече! К. Петканов, СВ, 52.

2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душко, пролет е вънка. Д. Талев, ПК, 170. Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар. Г. Райчев, ЗК, 222. Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!... Д. Талев, ЖС, 261. — А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау — рече Филип. — На такова място! Ем. Манов, БГ, 50.

3. За израз на възторг, радост. Те внесоха четири бохчи, пълни с армагани .. — А пък тука плат... Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-30. Ау-у, че е хубаво тука!

4. Провикване при лов за подгонване на дивеча. Ловците ще се наредят от Китката до върха на Коджабаир. . Карачите почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.

5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. Обадил се нашият Мурджо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той. А. Каралийчев, ПС I, 52. Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът.. — Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита. П. Бобев, ГЕ, 67.