АУДИТОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АУДИТО̀РИЯ ж. 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане. Г. Белев, КВА, 307. Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите. Ем. Манов, ДСР, 374.

2. Събир. Слушателите на дадена лекция, доклад и под. — Не! — дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. Старият генерал сръбва няколко глътки вино.., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност. Св. Минков, РТК, 157. Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата. Мл. Исаев, Н, 124.

— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.