АУ̀Л

АУ̀Л м. 1. Истор. Дворец на прабългарски хан. През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч. А. Каралийчев, ПС III, 63.

2. Истор. Древно укрепено прабългарско селище. Ханът ловко се метна на врания си жребец и следван от своята свита, препусна из аула, който жужеше като кошер. Д. Линков, ЗБ, 11. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.

3. Книж. Малко селище на кавказките планинци, киргизите и др. А татък — град Октябърский расте / на мястото на старите аули. Е. Багряна, ПЗ, 85.

— От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873.

Списък на думите по буква