АУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀УРА ж. 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура? 168 часа, 1999, бр. 50, 1. Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри. ДЛ, 1999, бр. 4, 2.

2. Прен. Книж. Духовно, личностно излъчване от някого. Някаква правда като аура обвиваше слабото му [на Иван Милев] безрадостно тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 44. Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. // Прен. Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. Старинният град Пловдив е място със собствена аура.

3. Мед. Субективно усещане обикн. като хладно полъхване от краката към главата, което предхожда епилептичен припадък, мигрена, истеричен пристъп и др. В някои случаи пристъпът [на мигрена] се предшества от аура — най-често зрителни феномени, които засягат едната страна на зрителното поле. СТ, 2000, бр. 4, 26.

— Гр. αῈρα ’полъх’ и лат. aura.