АУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀УТ, мн. няма, м. Спорт. 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. Този беше решителният мач — мачът на сезона.. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.

2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен.

◊ Аут съм. 1. Спорт. Отстранен съм от игра, състезание поради допуснати нарушения или не играя поради други причини (болест, контузия и др.). 2. Прен. Разг. Не вземам участие в някаква дейност, проява.

— Англ. out ’вън’.