АФА̀ЗИЯ

АФА̀ЗИЯ ж. Мед. Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. Пълна афазия.

— От гр. B5ασία.

Списък на думите по буква