АФАЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
АФА̀ЗИЯ
АФА̀ЗИЯж. Мед. Разстройство на речта, при което вследствие на поражения в главния мозък се изгубва способността да се използват думите и изреченията като средство за изразяване на мисълта. Пълна афазия.