АФИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФИЀ, мн. ‑та, ср. Рядко. Остар. Таен полицай, агент, детектив. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров, Съч. V, 345.

— От араб. през тур. hafiye.