АФИНИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФИНИТЀТ м. 1. Хим. Способност на химически елементи, съединения и радикали да реагират химически помежду си. Афинитетът е толкова по-голям, колкто по-противоположни са свойствата на реагиращите вещества. △ Металите имат афинитет към кислорода. △ Съществува афинитет между метала калий и хлора.

2. Мед. Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло.

3. Прен. Книж. Вътрешно сходство, душевна близост. По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила. Ив.Вазов, Съч. ХVI, 21. Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д.Ангелов, ЖС, 125.

4. Прен. Книж. Склонност, предразположене към някого или нещо. Дълго време след нашето запознаване Вапцаров се въздържаше да споделя творческите си планове в областта на поезията. Проучваше.. творчеството на ония поети, към които имаше афинитет, на първо място Яворов. Мл. Исаев, Н, 310. Жените изобщо имат афнитет към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чудатости, мъглявини и имагинерни величини. А. Гуляшки, Л, 250.

— От лат. affinitas, —atis ’сродство’ през нем. Affinität.