АФИФ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФЍФ неизм. прил. Простонар. 1. Слаб, неустойчив. Това въже е афиф.

2. Несериозен, лекомислен. Афиф човек. Афиф работа.

3. Напразен. Купих си фрак с колосан нагръдник и права яка, но всички приготовления излязоха афиф... Г. Караславов, Избр. съч. II, 295.

— От араб. през тур. hafif.