АФОРЕСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

АФОРЀСНИК, мн. ‑ци, м. Рядко. 1. Човек, който е отлъчен от църквата.

2. Прен. Човек, който е изключен, отхвърлен от дадена среда.

3. Прен. Простонар. Проклетник, калпазанин. Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната [от момите] да я ухапе за гушата, ще ѝ хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава... афоресникът. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176-177.