АФРОНТИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФРОНТЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Рядко. Книж. 1. Държа се пренебрежително към някого на публично място, оскърбявам някого на публично място.

2. Пренебрегвам нещо, не се съобразявам с

нещо. — Помислете, госпожо, вие имате един благороден и горещо любящ съпруг, той афронтира общественото мнение — разбирате ли, какво значи това за човек като Гойчева, да афронтира общественото мнение? Ив. Вазов, Н, 95. афронтирам се страд.

— От фр. affronter.