АФУЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФУ̀З, мн. няма, м. Болгар; афузали. Особено щастливи бяха лозята.. Цялата половина край шосето бе царство на афуза. К. Константинов, СЧЗ, 148. Пък утре вечер заповядайте у дома: хем да видиш моя афуз какво вино прави. О, 1978, кн. 6, 14.