АХА̀ЕЦ, мн. ‑а̀йци, м. Остар. Ахеец; ахеянин. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9.