АХАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АХА̀Т м. Минер. Разноцветен минерален агрегат от кварц и малко опал, който се използува като полускъпоценен камък за украса и в техниката (за призми за везни и др.). А Четвъртитият храм бе сграден върху пъстър ахат. Н. Райнов, БЛ, 45. Паша̀та хвърли небрежно покрития със сняг шинел върху дивана, приближи край горещия мангал и запали посипаното с ахати наргиле. Д. Линков, ЗБ, 137. От тази сделка Куртев удари голяма печалба, защото продаде два златни пръстени с чисти диаманти, сребърни пръстени с два големи ахата и цяла колекция от истински перли. Й. Демирев и др., ОС, 41.

— От гр. Bχάτας през нем. Achat. — Друга (остар.) форма: ага̀т рус.