АХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ХВАМ, ‑аш, несв.; а̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Изведнъж издавам възклицание "ах" поради възторг, учудване, болка, съжаление, недоволство и др. Хората гледаха [богатствата на султана] със затаен дъх. Не беше ли това омайният свят на "Хиляда и една нощ"? Тези, които животът още не беше смачкал, ахваха очаровани. Ст. Дичев, ЗС I, 14. Редакторите от ежедневния печат ахват от почуда, събират се веднага на заседание. Г. Бицин, РД, 1950, бр. 282, 2. Бързаците.. ахваха като за жив човек, когато комбайнът хлътнеше в някоя трапчинка и огромният му корпус се клатушнеше. Ст. Даскалов, СД, 590. Все по-дълбоко Бекир забиваше кирката, ахваше при всеки удар, дупката се уголемяваше и му се струваше, че не земята, а сърцето си дълбае. Б. Несторов, СР, 189.