АХЕЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

АХЀЕЦ, мн. ‑ѐйци, м. Лице от древногръцко племе, което е водило война с Троя; ахеянин. В Лакония живеели ахейци. Те имали своя писменост и създали високоразвита култура. Ист. V кл, 107. При това доряните, като господствующий народ, притеснявали покорените свои ахейци. Г. Йошев, КВИ (превод), 60.

— Друга (остар.) форма: аха̀ец.