АХИЛЕСОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

АХИЛЀСОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от Ахилес (Ахил) (един от главните герои в Омировата "Илиада"). Ахилесова сила. Ахилесов гняв. Ахилесова хубост.

◊ Ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място, слабост на някого или нещо (от древногръцкия мит за Ахил, който бил уязвим само в едната си пета, тъй като майка му, богинята Тетида, го държала за нея, когато го потопила в свещената река Стикс с цел да го направи безсмъртен). Изглежда, капитанът бе засегнал ахилесовата пета на Желязков. Д. Вълев, З, 163. Кой ще поеме политическото ръководство на контрапреврата. Тук беше ахилесовата пета на преврата в София, тя можеше да провали и акцията в Пловдив. В. Геновска, СГ, 479-480. Той държи за оборота на вагоните. Това е ахилесовата пета на гарата. М. Марченски, П, 161. Ахилесово сухожилие. Анат. Сухожилие в задната част на пищяла от коляното до петата.

— От гр. собств.